Здравейте, аз съм Стоян и съм геймър. А също и дизайнер, инвеститор, съпруг, родител и много други неща, но тук ще акцентирам основно на игрите.
Геймърската ми "кариера" започна през далечната 1985, когато майка ми за пръв път ме заведе на електронните игри, или както им казват сега, на аркадните автомати. Повечето бяха електромеханични или разни ракети и кончета, които се клатушкаха, като пуснеш стотинка. Помня, че първо играх на един баскетбол, после на игра, в която гледаш през перископ и потопяваш кораби и накрая (имаше хубава градация), на човечето, което яде точки. Да, определено започнах подобаващо, с легендарния Pac Man! Не след дълго вече знаех всички гаражи, мазета и павилиони в Сандански, където имаше игри и бях играл на класики като Donkey Kong, Frogger, Snake Byte, Bubble Bobble, Wonder Boy, Pang, Street Fighter, Final Fight, Joe & Mac и пр. легендарни игри от 80-те и 90-те. По-късно, когато започнах училище, джобните ми пари често отиваха там, вместо за банички (може би затова съм толкова слаб ;).
По това време стана възможно човек да има електронна игра у дома. Едни от първите бяха руските "Ну погоди". Късметлиите, които имаха достъп до Кореком (като мен чрез баща ми, завърнал се от гурбет в чужбина през 1987), освен шоколадови яйца Kinder, можеха да си купят и джобни игри на Casio. Те бяха много по-качествени от руските. Аз имах The Dragon's Egg, момченцето което бяга от един динозавър, след като му е откраднало яйцето. Други късметлии от класа или от квартала имаха различни игри и често ги разменяхме.
През 1990 за първи път играх при братовчед ми на домашна конзола Atari 2600 с няколко супер грозни игри като Pitfall и един бокс, в който гледаш боксьорите отгоре. Имаше и плюсове, защото беше у дома, не трябваха стотинки, имаше джойстици с големи бутони и... ми омръзна за една вечер. Конзолата беше нова за България, но времето ѝ отдавна беше минало и игрите бяха допотопни в сравнение с аркадните автомати по онова време.
Зората на демокрацията в началото на 90-те донесе няколко големи кризи, през които луканката, кашкавалът и домашният компютър бяха непостижим лукс и малко деца можеха да си ги позволят. До компютър успявах да се докопам само по трудово обучение, когато имахме информатика на стари 8-битови компютри Правец 8М. Същия модел бяха сложили и в библиотеката в Сандански, но вечно беше зает.
Записах се дори на кръжок по компютри, където имаше не само 8-битови, но и един Правец 16 (клонинг на IBM PC/AT) с цветен монитор - върха на технологиите през 1990 г. Всеки път, след задължителния урок по програмиране на BASIC, учителят по математика, който ръководеше кръжока, ни оставяше да играем на Gran Prix, Prince of Persia и други класики.
Имахме уговорка с нашите ако завърша пети клас само със шестици, да ми купят компютър Правец 8C, доста добър клонинг на Apple II. Е, не успях съвсем - имах няколко петици, но един ден в началото на лятото през 1991 г., баща ми се върна от пътуване (до гр. Правец, както разбрах по-късно) и донесе два кашона - един голям, с монитор с пиксели в отровно зелен цвят и един по-малък, със самия компютър. Голяма радост беше! Имаше и флопи и няколко дискети с игри. Бързо се сдобих с много други игри и още помня с носталгия класики като Karateka, Moon Patrol (Лунен патрул), Mario Bros., Lode Runner, Conan, Aztec и Castle Wolfenstein.
8-битовият компютър в началото на 90-те също беше доста остаряла технология, но пък имаше много игри за него, абсолютно всичките пиратски, на 5.25-инчови дискети. Отне ми повече от година да намеря и изиграя по-добрите. Следващата година, обаче, компютърът вече събираше прах. Не го бях включвал от няколко месеца, когато най-сетне ми хрумна да го продам. Планът ми успя и с парите си купих китайски вариант на японското 8-битово Nintendo (NES), което бяха започнали да продават по онова време. Беше менте, с вградени игри в самата конзола, без касета. Касетите с игри също бяха ментета и ги продаваха навсякъде - по сергиите, магазините за електроника и аудиокасети. Имах два джойстика и пластмасовия пистолет за Duck Hunt, забавна игра където ловуваш патици и когато не ги уцелиш, кучето ти излиза от тръстиките и ти се смее. Най-добрата игра за конзолата беше вечната класика Super Mario Bros., която и до ден днешен ми е любима и даже наскоро я преиграхме с детето. Имаше и други страхотни игри, като Duck Tales, легендарната Contra, Tetris, The Flintstones и много други.
Около година по-късно вече бях изиграл повечето добри заглавия, както и много посредствени и дойде време за следващото поколение. Sega Mega Drive вероятно бе първата конзола, която дойде в България не твърде дълго след дебюта си по света. През 1993, след като продадох Nintendo-то и с малко доплащане, успях да се сдобия с 16-битова Sega, втора ръка. Там вече игрите бяха почти с качеството на аркадните, а имаше и някои ексклузивни заглавия като Sonic и Streets of Rage, които бяха дори по-добри. Други като Mortal Kombat, Comix Zone, Earthworm Jim и NBA Jam бяхa аркадни портове с отлично качество. Самата конзола и касетите вече бяха оригинални и не съвсем по джоба на тийнейджър, но често ги разменяхме с приятели (Kunev, VooDooTo, Oni, Scratch, Hero_7) или ги взимах под наем от кварталния клуб на чичо Оги.
Цели пет години по-късно, през 1998 все още излизаха игри за Sega Mega Drive, но конзолата вече изоставаше доста от следващото поколение - 32-битовата Sega Saturn и най-вече от PlayStation, който започна да се налага с емблематични игри като Resident Evil, Silent Hill, Legacy of Cain: Soul Reaver и Tekken. Конзолата на Sony струваше колкото приличен автомобил в България след една от най-големите кризи и хиперинфлацията. Нямаше вариант да се сдобия с нея, но пък вече имаше гейм клубове, където можеше да се играе на час (Bobski) и така криво-ляво успях да изиграя някои от по-качествените заглавия.
За компютър също излизаха готини игри като Doom и по-късно иновативният Half Life. Първата така и не успях да играя, но втората играхме заедно с един приятел (Ivan XT, cheers mate :) на неговия компютър през лятната ваканция. Това беше повратен момент - за сефте играех игра от първо лице и, макар да беше малко неудобно да свикна с мишка и клавиатура, а играта беше трудна, успяхме да я превъртим с общи усилия. Играхме също и на първата Civilization, откъдето е и симпатията ми към city builder-ите.
Все по-често се замислях за нов домашен компютър, не само заради игрите, а и заради интернет, който бързо навлизаше и ставаше все по-достъпен. Трябваше само да уредя финансирането. Геймърски компютър през 1999 струваше около $1000. Възможността дойде през 2000-ната година, когато отидох на студентска бригада в Щатите и успях да спестя пари за много яка машина с видеокарта nVidia GeForce 2 GTS, към която имаше дори 3D очила. PC-то постепенно ме отдалечи от конзолите и скоро след това подарих старата Sega на съседските деца.
Статията стана много дълга, затова спирам до тук. Следва продължение...
Играхте ли вече на новата българска игра "Има рима"?
Ако обичате гатанки, рими и игри на думи като "Асоциации", "Скрабъл", Wordle и т.н., "Има рима" вероятно ще Ви хареса. Трябва да познаете две римувани думи, които в комбинация образуват забавна фраза. Например „неук борсук“. Уикендите най-често има думички, които са лесни дори за деца, а през седмицата са по-трудни. На практика, играта е за всички възрасти, от 5 до 105 г.
Ако се затрудните, имате два жокера. Първият Ви дава една замъглена картинка, която е генерирана от изкуствен интелект (DALL-E или Stable Diffusion). Това е софтуер, който по текстово описание генерира изображение. Тази картинка дава добра насока, но, в случай, че не помогне, можете да ползвате и втория жокер, който дава началните букви на търсените рими.
"Има рима" е безплатна игра, няма дори реклами и може да се играе на воля. Вече има стотици рими. Всеки ден се появява нова двойка думи, които се римуват. За да играете римите от предишните дни, използвайте синия бутон МИНАЛА РИМА.
Пътуващият българин, който търси да резервира стая или апартамент онлайн, обикновено първо се сеща за booking.com. Макар и най-популярният избор, той съвсем не е най-изгодният, а понякога претрупаният им сайт ни залива с огромен брой опции, повечето, от които неподходящи.
Има и друг по-лесен и удобен вариант и това е набиращата все по-голяма популярност в България платформа airbnb.com, компанията която за десет години надмина по пазарна капитализация утвърдени гиганти в хотелиерската индустрия като Хилтън и Интерконтинентал Хотел Груп.
Използвали сме и двата сайта за многобройни пътешествия и познаваме добре предимствата и недостатъците им. Освен това ще ги сравним и от гледна точка на хотелиер или човек, който предлага място за настаняване.
1. Цените за нощувки в централната част на популярни европейски дестинации като Атина, Будапеща, Копенхаген, Милано и др. са по-добри в платформата на Airbnb. Това обикновено са малки апартаменти с възможност за настаняване на двама до четирима души. За същата цена може да се нощува в двойна стая в бюджетен хотел като Holiday Inn Express или подобен, но такива хотели обикновено са в покрайнините или до летището в съответната дестинация.
2. Вероятността да ви посрещне местен човек и да получите ценна информация за забележителностите, ресторантите, транспорта и други полезни неща резервирайки чрез Airbnb е много голяма. Т.нар. superhosts са собственици на места за настаняване, с богат опит, които обикновено също са пътешественици и могат да Ви дадат безценни съвети още при пристигането. Колко пъти сте получавали такива съвети при пристигане в бюджетен хотел?
3. Сайтът на Airbnb е шедьовър по отношение на функционалност и естетика. Изчистеният интерфейс и добре представени дестинации и обекти за настаняване дават възможност бързо и удобно да намерите апартамента, който търсите, сравнявайки го с останалите в района по различни критерии. Има възможност за сортиране на резултатите и по това дали принадлежи на superhost, макар че в по-популярните туристическите дестинации цените на тези апартаменти са по-високи заради по-високото качество на услугата, което предлагат.
Booking.com има предимство:
1. За някои от апартаментите в платформата все още е възможно да резервирате без абсолютно никакъв финансов ангажимент и да платите в момента на настаняване. Броят им беше дори и по-голям преди няколко години, но все още ги има най-вече в страните от Източна Европа. В Airbnb това не е възможно, тъй като плащането става с карта в момента на резервиране, дори и това да е няколко месеца преди пътуването.
В крайна сметка изборът зависи от това дали пътувате с ограничен бюджет и дали искате да се запознаете с местен човек, който да Ви разкаже за мястото, което посещавате. Ако това е така и сте решили да опитате с Airbnb, регистрирайте се с този линк и ще получите бонус от 20 евро след като направите едно пътуване през платформата: https://www.airbnb.com/c/stoyanp7?currency=EUR
Тук ще направим директно сравнение между платформите по най-важните параметри.
1. Комисионата, която клиентът плаща и в двете платформи е около 15% от крайната цена на всяка нощувка, но докато в Airbnb, тя е записана ясно като такса за обслужване (service fee), booking.com твърди, че клиентите не плащат комисиони. Разбира се никой не е толкова наивен да вярва, че компания с приходи $15 млрд. долара за предходната година работи безплатно. Комисионата е включена в крайната цена и бива удържана преди съответния хотел или място за настаняване да получи плащането или ако клиентът сам плаща на място, booking.com изпраща фактура на собственика след това.
2. За разлика от Booking.com в Airbnb не само мястото за настаняване, но и самите клиенти получават оценка. Това гарантира прозрачност и коректност и от страна на клиентите, които вече не могат да се скрият зад анонимни профили. Повечето клиенти са коректни, но има малък процент некоректни и вечно недоволни, които вече не могат да злоупотребяват с доверието на останалите. Освен това Airbnb има опция за проверка на самоличността на потребителите в платформата и Вие като собственик на хотел или място за настаняване може да откажете да приемате резервации от клиенти без потвърдена самоличност.
3. Едно от най-големите предимства на Airbnb е удобното плащане. Клиентът плаща онлайн когато резервира, а Вие получавате това плащане до 24 часа след настаняването. При Booking.com има различни варианти – онлайн, кеш на място, банков превод и също Вие да получите номер на кредитна или дебитна карта и сами да обработите плащането. Ако клиентът реши да плати онлайн и Booking.com обработи плащането ще трябва да чакате дълго – до 45 дни след нощувката за да си получите парите. Това е така защото Booking.com плаща на 15 число на месеца следващ този, в който е била нощувката (което е изключително удобно за тях, без съмнение!)
Дори съвсем бегъл анализ показва, че в платформата на Airbnb има равнопоставеност на двете страни, докато Booking.com приоритизира клиента и собствените си печалби, което е изцяло за сметка на собствениците на хотели и места за настаняване.
Booking.com засега е по-голямата от двете платформи и ако не сте в нея, това със сигурност ще повлияе негативно на приходите Ви. Най-добрият вариант е да се регистрирате и в двете платформи, но да приоритизирате (например като направите малка отстъпка в цената, периодични промоции и др.) тази, която смятате, че е по-коректния бизнес партньор за Вас.
Ако още нямате регистрация в Airbnb, този линк ще ви донесе 50 евро бонус след като регистрирате обекта си и посрещнете първият си клиент: https://www.airbnb.com/r/stoyan
What would ads for Facebook, Twitter and company look like if they were made in the sixties? Would they leave you with a warm and fuzzy feeling inside? Well, folks, I'll tell you after these messages...
Welcome to the future of green urban planning. Italian architecture firm Stefano Boeri Architects has recently unveileda new project for the Nanjing Green Towers, scheduled to be completed in 2018.The green buildings will have over 1,000 trees and approximately 2,500 shrubs from 23 local species. It's a breath of fresh air for overpoluted China.
The tallest of the two towers, Nanjing Green Tower, will soar 230 meters high and feature offices, a museum, a green architecture school, and a private rooftop club. The shorter tower, a 120 meter-high building, will include a Hyatt hotel and a rooftop swimming pool.
Made in Italy from 12-inch vinyl records, these stylish wall clocks are literally art from former art. Used mainly by DJs and audiophiles, when old records are no longer needed, they usually end up in the trash. Recycling is always an option but I believe they deserve a chance to shine again.
Designed by Francesco Ioppolo, the vinyl clocks making up this chic collection could be a touch of elegance to the interior of every home, office, bar or restaurant.
UK based Russian artist and illustrator Yulia Brodskaya makes beautiful paper compositions she calls papergraphs. She was able to create these vibrant 3D artworks by perfecting a simple technique of arranging and gluing together brightly colored strips of paper.
"Paper always held a special fascination for me. I've tried many different methods and techniques, until I found the way that has turned out to be 'the one' for me: now I draw with paper instead of on it".
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)