Кратка история на един геймър (трета част)

Във втората част ви разказах историята до 2023 година. В тази финална трета част, ще завърша с поглед към бъдещето на гейминга.

Първият ми кратък опит с виртуалната реалност беше още през 2018 с Google Daydream VR. Гледах няколко интерактивни филмчета и пробвах Google Earth VR, но хич не бях впечатлен. По-късно същата година, на една TED конференция в София, някой от изложителите беше донесъл  Oculus DK2 и успях да пробвам Everest VR и още няколко игри. Впечатленията ми бяха, че още е твърде рано, защото разделителната способност и зрителното поле бяха недостатъчни, за да се потопи човек, но определено имаше потенциал. Нещата обаче постепенно се подобряваха и 5 години по-късно, през 2023, в един VR клуб, само след няколко минути игра, невероятната Half Life Alyx направо ме отвя. Усещането беше все едно си и с двата крака в Матрицата. Единствено кабелът пречеше, за да забрави човек, че не е в City 17, който, между другото, доста прилича на София с панелките и тротоарите с разбити плочки (Виктор Антонов, creative директорът на Valve е българин и това донякъде обяснява приликата).

Времето за VR беше дошло и най-сетне се сдобих с Meta Quest 3, който освен, че предлага страхотно качество за цената си, може да се използва безжично, за пълно потапяне.

През лятото на 2024 г. изиграх HL: Alyx и много от модификациите за играта, включително един Portal мод. Лошата новина за феновете на виртуалната реалност е, че това си остава единственото първокласно заглавие. Нито една друга игра дори не се доближава до нивото ѝ, но все пак има няколко добри попадения, които излязоха неотдавна, като Metro Awakening VR и страхотния Batman Arkham Shadow. Макар и с умопомрачително бавно темпо, VR хардуерът и софтуерът се развиват и след още едно десетилетие вероятно вече ще имаме преживяване неотличимо от действителността.

2023 и 2024 бяха добри години за геймърите. Излязоха няколко качествени заглавия (и много бози). Заслужава си да споменем Spider-Man Remastered, Hogwarts Legacy, Teenage Mutant Ninja Turtles - Shredder's Revenge, The Legend of Zelda - Echoes of Wisdom, Silent Hill 2 Remake,  Sackboy - A Big Adventure, Indiana Jones and the Great Circle, както и страхотния Astro Bot, който тепърва предстои да изиграя. През 2025 трябва да излезе новата GTA VI, както и новата конзола на Nintendo - Switch 2 или както ще се казва там. С детето нямаме търпение да ни падне в ръчичките :)

Както обещах във втората част, споделям личния си Top 10 на най-великите игри, с кратък коментар за всяка.

Точно извън десетката, но не и извън сърцата ни е GTA V, а и цялата серия Grand Theft Auto, които са сред най-забавните игри, които някога съм играл.

Top 10 на най-великите игри

10. Resident Evil 4 Remake - екшън-хорър от най-висок калибър

9. The Last of Us Remake - епична история и приличен геймплей

8. Super Mario Bros. Wonder - най-добрия 2D платформър

7. Mario Kart 8 Deluxe - най-добрата мултиплейър и кооператив игра (и най-забавната, която лично аз съм играл досега)

6. Super Mario Odyssey - най-добрия 3D платформър 

5. Resident Evil 2 Remake - смразяваща атмосфера, която постоянно те държи на ръба от страх и напрежение

4. Half Life Alyx - добре дошли в Матрицата/бъдещето на електронните забавления

3. The Legend of Zelda: Breath of the Wild - епична история и пристрастяващ геймплей

2. The Legend of Zelda: Tears of the Kingdom - продължението надгражда оригинала във всяко отношение

1. Read Dead Redemption 2 - истински шедьовър на интерактивното изкуство.

Кратка история на един геймър (втора част)

В първата част разказах за ранните години от геймърската си кариера. Историята тук продължава от 2000-ната година, когато се сдобих с чисто нов компютър. 

Любимите ми игри от онова време бяха Grand Theft Auto III (по която ме запали братовчед ми), GTA Vice City, The Sims 3 (която играех главно за да строя и декорирам къщи), Half Life 2, Portal, StarCraft II, Worms: Armageddon,  Unreal Tournament, Colin McRae, Need for Speed, Assasin's Creed и много други.

Тук трябва да спомена и любимото списание за игри, което излизаше тогава в България - фантастичното Gamers' Workshop, с готините статии на Александър "Snake" Бакалов и колегите му, които с много хумор и майсторство представяха новите игри на хиляди геймъри, защото списанието имаше доста голям тираж за нашия малък пазар.

Тогава за първи път спечелих голяма награда от томболата на списанието - преносимата конзола на Sony - PSP, заедно с една супер забавна игра, музиката на която до ден днешен ми се върти в главата - LocoRoco Cocoreccho :)

За конзолите също излизаха страхотни игри и през 2002 г., специално заради римейка на Resident Evil, си купих иначе доста посредствената конзола Nintendo GameCube, която повече приличаше на пластмасова кутия за обяд. Беше доста слаба като хардуер, но пък много от игрите поддържаха local coop (с приятели винаги е по-забавно) и така дружно играхме Super Mario Sunshine (с KomboBreaker) и Mario Kart Double Dash (с Roro). Преди да продам конзолата изиграх и няколко по-средняшки игри като Resident Evil 0, Luigi's Mansion, както и един Sonic, който след фалита на Sega вече беше на всички платформи.

Доста по-късно, през 2013 г. отново се сдобих с Nintendo, този път WiiU и отново за кратко, заради няколко страхотни игри - Mario Kart 8 (с Roro си мислехме, че сме много добри, докато не почнахме да играем онлайн, където хлапетата ни разбиха), Super Mario 3D World и New Super Mario Bros.

На няколко пъти през годините, приятели ми оставяха техните PlayStation конзоли, за което съм им много благодарен, тъй като така успях да изиграя някои от най-добрите игри за платформата на Sony - MapTo - PS2 - Resident Evil 4, God of War и Devil May Cry, Plamen - PS3 - Read Dead Redemption, отново MapTo - PS4 - The Last of Us и Uncharted 3 и Scratch - PS5 - The Last of Us II, Uncharted 4, Gran Turismo 7, God of War (reboot) и Astro's Playground. Благодарение на всички тях, дълги години нямах нужда от моя конзола. Скрийншотовете са от личния ми архив.

За компютър също продължаваха да излизат много яки заглавия като GTA V, Alan Wake, Gears of War, Batman Arkham и Deus Ex поредиците, Middle Earth Shadow of Mordor & Shadow of War, както и страхотната Mirror's Edge (и продължението Catalyst). По-надолу са няколко подбрани скрийншотове от архива.

Чак през 2017 отново се сдобих с Nintendo, този път най-добрата конзола на компанията от SNES насам - великолепния Switch. Каквото и да си говорим, японците знаят как се правят забавни игри. На тази конзола изиграх някои от най-добрите игри въобще, които и досега са в личния ми Top 10: The Legend of Zelda: Tears of the Kingdom, The Legend of Zelda: Breath of the Wild, Super Mario Odyssey и Super Mario Bros. Wonder, а заедно с детето играхме Mario Kart 8 Deluxe, Mario Party Superstars, Kirby and the Forgotten Land и страхотните Luigi's Mansion 3 и Yoshi's Crafted World.

За кратко имахме дори и мини конзолата на Nintendo - 3DS, която бях купил уж за детето. Там играхме Luigi's Mansion 2, Yoshi's Island и Animal Crossing.

Годините след 2020 бяха белязани от пандемията. В началото всички си стояхме затворени вкъщи, което всъщност не беше чак толкова лошо за геймърите. При една промоция в новия онлайн магазин на Epic успях да се сдобия на половин цена с играта, която и до момента ми е най-много на сърцето - Red Dead Redemption 2. Епична история, графика и геймплей - истински интерактивен шедьовър.

Други емблематични игри, които излязоха след след 2020 бяха PC римейкът на The Last of Us, Deus Ex Human Revolution, както и страхотните Resident Evil 2, 3 и 4 remakes.

Някои инди игри или такива от по-малки студия също заслужават адмирации, като например Limbo, Ori and the Blind Forest, Streets of Rage 4, Trine, Unravel, Frostpunk и стратегията Surviving Mars, която е дело на българското студио Haemimont Games. Играта е феноменална и има вероятно най-атмосферния саундтрак, който съм слушал. Чуйте го, пък после ще ми благодарите :)

По това време ми хрумна идеята да издам моя собствена игра. Разбира се, дори малка компютърна игра изисква умения и бюджет, които са извън възможностите ми и затова избрах варианта настолна игра. Така се роди "Чейнчаджията" - една носталгична и забавна история от времето на социализма. Играта беше успешна и това ми даде възможност да продължа с "Прехода", а след това и с "Бай Ганьо европееца", които завършиха своеобразната трилогия за нашата мила и родна БГ действителност. Последно излезе "Зарзават", която е забавна и пъстра игра с плодове и зеленчуци за деца от 5 до 105 години. Цялото семейство се включи в работата по игрите и използвам възможността да благодаря на съпругата и на сина си за съветите, както и за безброй плейтестове и игри! Игрите се продават в магазините за настолни игри, в Озон, както и директно от нас тук.

Отново се поувлякох и статията стана по-дълга от планираното. В част трета ще завърша историята с новата парадигма, която от няколко години набира популярност в света на игрите - VR & AR. Ще споделя и личния си Top 10 best games ever.

Кратка история на един геймър (първа част)

Здравейте, аз съм Стоян и съм геймър. А също и дизайнер, инвеститор, съпруг, родител и много други неща, но тук ще акцентирам основно на игрите.

Геймърската ми "кариера" започна през далечната 1985, когато майка ми за пръв път ме заведе на електронните игри, или както им казват сега, на аркадните автомати. Повечето бяха електромеханични или разни ракети и кончета, които се клатушкаха, като пуснеш стотинка. Помня, че първо играх на един баскетбол, после на игра, в която гледаш през перископ и потопяваш кораби и накрая (имаше хубава градация), на човечето, което яде точки. Да, определено започнах подобаващо, с легендарния Pac Man! Не след дълго вече знаех всички гаражи, мазета и павилиони в Сандански, където имаше игри и бях играл на класики като Donkey Kong, Frogger, Snake Byte, Bubble Bobble, Wonder Boy, Pang, Street Fighter, Final Fight, Joe & Mac и пр. легендарни игри от 80-те и 90-те. По-късно, когато започнах училище, джобните ми пари често отиваха там, вместо за банички (може би затова съм толкова слаб ;).

По това време стана възможно човек да има електронна игра у дома. Едни от първите бяха руските "Ну погоди". Късметлиите, които имаха достъп до Кореком (като мен чрез баща ми, завърнал се от гурбет в чужбина през 1987), освен шоколадови яйца Kinder, можеха да си купят и джобни игри на Casio. Те бяха много по-качествени от руските. Аз имах The Dragon's Egg, момченцето което бяга от един динозавър, след като му е откраднало яйцето. Други късметлии от класа или от квартала имаха различни игри и често ги разменяхме.

През 1990 за първи път играх при братовчед ми на домашна конзола Atari 2600 с няколко супер грозни игри като Pitfall и един бокс, в който гледаш боксьорите отгоре. Имаше и плюсове, защото беше у дома, не трябваха стотинки, имаше джойстици с големи бутони и... ми омръзна за една вечер. Конзолата беше нова за България, но времето ѝ отдавна беше минало и игрите бяха допотопни в сравнение с аркадните автомати по онова време.

Зората на демокрацията в началото на 90-те донесе няколко големи кризи, през които луканката, кашкавалът и домашният компютър бяха непостижим лукс и малко деца можеха да си ги позволят. До компютър успявах да се докопам само по трудово обучение, когато имахме информатика на стари 8-битови компютри Правец 8М. Същия модел бяха сложили и в библиотеката в Сандански, но вечно беше зает. 

Записах се дори на кръжок по компютри, където имаше не само 8-битови, но и един Правец 16 (клонинг на IBM PC/AT) с цветен монитор - върха на технологиите през 1990 г. Всеки път, след задължителния урок по програмиране на BASIC, учителят по математика, който ръководеше кръжока, ни оставяше да играем на Gran Prix, Prince of Persia и други класики.

Имахме уговорка с нашите ако завърша пети клас само със шестици, да ми купят компютър Правец 8C, доста добър клонинг на Apple II. Е, не успях съвсем - имах няколко петици, но един ден в началото на лятото през 1991 г., баща ми се върна от пътуване (до гр. Правец, както разбрах по-късно) и донесе два кашона - един голям, с монитор с пиксели в отровно зелен цвят и един по-малък, със самия компютър. Голяма радост беше! Имаше и флопи и няколко дискети с игри. Бързо се сдобих с много други игри и още помня с носталгия класики като Karateka, Moon Patrol (Лунен патрул), Mario Bros., Lode Runner, Conan, Aztec и Castle Wolfenstein.

8-битовият компютър в началото на 90-те също беше доста остаряла технология, но пък имаше много игри за него, абсолютно всичките пиратски, на 5.25-инчови дискети. Отне ми повече от година да намеря и изиграя по-добрите. Следващата година, обаче, компютърът вече събираше прах. Не го бях включвал от няколко месеца, когато най-сетне ми хрумна да го продам. Планът ми успя и с парите си купих китайски вариант на японското 8-битово Nintendo (NES), което бяха започнали да продават по онова време. Беше менте, с вградени игри в самата конзола, без касета. Касетите с игри също бяха ментета и ги продаваха навсякъде - по сергиите, магазините за електроника и аудиокасети. Имах два джойстика и пластмасовия пистолет за Duck Hunt,  забавна игра където ловуваш патици и когато не ги уцелиш, кучето ти излиза от тръстиките и ти се смее. Най-добрата игра за конзолата беше вечната класика Super Mario Bros., която и до ден днешен ми е любима и даже наскоро я преиграхме с детето. Имаше и други страхотни игри, като Duck Tales, легендарната Contra, Tetris, The Flintstones и много други.

Около година по-късно вече бях изиграл повечето добри заглавия, както и много посредствени и дойде време за следващото поколение. Sega Mega Drive вероятно бе първата конзола, която дойде в България не твърде дълго след дебюта си по света. През 1993, след като продадох Nintendo-то и с малко доплащане, успях да се сдобия с 16-битова Sega, втора ръка. Там вече игрите бяха почти с качеството на аркадните, а имаше и някои ексклузивни заглавия като Sonic и Streets of Rage, които бяха дори по-добри. Други като Mortal Kombat, Comix Zone, Earthworm Jim и NBA Jam бяхa аркадни портове с отлично качество. Самата конзола и касетите вече бяха оригинални и не съвсем по джоба на тийнейджър, но често ги разменяхме с приятели (Kunev, VooDooTo, Oni, Scratch, Hero_7) или ги взимах под наем от кварталния клуб на чичо Оги.

 

Цели пет години по-късно, през 1998 все още излизаха игри за Sega Mega Drive, но конзолата вече изоставаше доста от следващото поколение - 32-битовата Sega Saturn и най-вече от PlayStation, който започна да се налага с емблематични игри като Resident Evil, Silent Hill, Legacy of Cain: Soul Reaver и Tekken. Конзолата на Sony струваше колкото приличен автомобил в България след една от най-големите кризи и хиперинфлацията. Нямаше вариант да се сдобия с нея, но пък вече имаше гейм клубове, където можеше да се играе на час (Bobski) и така криво-ляво успях да изиграя някои от по-качествените заглавия.

За компютър също излизаха готини игри като Doom и по-късно иновативният Half Life. Първата така и не успях да играя, но втората играхме заедно с един приятел (Ivan XT, cheers mate :) на неговия компютър през лятната ваканция. Това беше повратен момент - за сефте играех игра от първо лице и, макар да беше малко неудобно да свикна с мишка и клавиатура, а играта беше трудна, успяхме да я превъртим с общи усилия. Играхме също и на първата Civilization, откъдето е и симпатията ми към city builder-ите.

Все по-често се замислях за нов домашен компютър, не само заради игрите, а и заради интернет, който бързо навлизаше и ставаше все по-достъпен. Трябваше само да уредя финансирането. Геймърски компютър през 1999 струваше около $1000. Възможността дойде през 2000-ната година, когато отидох на студентска бригада в Щатите и успях да спестя пари за много яка машина с видеокарта nVidia GeForce 2 GTS, към която имаше дори 3D очила. PC-то постепенно ме отдалечи от конзолите и скоро след това подарих старата Sega на съседските деца.

Статията стана много дълга, затова спирам до тук. Следва продължение...